Напоследък забелязвам колко много от нещата в света са балони от всякакво естество. В настоящата статия съм описал най-популярния.
Абсолютно всяка валута без значение дали е виртуална, крипто или фиатна, обезпечена и поддържана от държавна институция или от частна банка или от математиката, без значение дали е със златно, сребърно, житно или каквото покритие някой може да измисли, е малко или много балон. Няма реална връзка нито с богатство, нито с абстракцията стойност. Парите представляват един вид счетоводна книга – средство за измерване колко всеки човек дължи на обществото и колко обществото му дължи.
Философски погледнато, понятието стойност е абстракция на ума и като такава всеки ум може да я види по различен начин. И заради това никаква скала или мерна единица никога няма да е абсолютно вярна. Има връзка само тогава, когато нашето съзнание, мислене и вяра създаде тази връзка. Каква стойност имат парите във всичките възможни форми? Не могат да се ядат, нито пият, не можеш да ги използваш за да се стоплиш (да, можеш да запалиш хартиените, но колко време ще горят?), не можеш да си ги сложиш над главата като вали. Само когато друг вижда “стойност” в тях, можеш да ги размениш за нещо малко по-реално.
Каква стойност имат Биткойните или преобладаващата част от другите крипто валути? В ядрото си представлява нули и единици без реално полезно действие, освен складирането на стойност. Нещо, което се извършва от хилядите други неща в света.
Каква стойност би имало всичкото злато на света, ако се събере на едно място? Не можеш да го изядеш, не извършва никакво полезно действие. Само би блестяло силно и ярко на слънцето.
Деветдесет и девет процента от хората знаем, че фиатните – “официалните” пари – евро, долари, левове и тн – са понци пирамиди в неявен вид, но въпреки това не правим нищо по въпроса и се оставяме да бъдем роби на системата като ги използваме. Явните понци пирамиди се разпознават с нуждата от нови членове, за да “хранят” старите. Спрат ли да влизат нови членове и обещаните пасивни доходи, финансова независимост и рай на Земята изчезват. “Тайната” във финансовата пирамида се явява в това, че определени институции – държави и банки имат “правото” да създават пари от нищото – или чрез финансови инжекции, когато държавата или централната банка и управляващите разпоредят или чрез даването на заеми от частните банки. Ако някой от нас създаде фиатни пари, ще бъде вкаран в затвора. Когато някой вкара пари в банката, тя по закон е длъжна да пази само част от тях като резерв. Останалите проценти ги дава като заем. След завъртане в системата хиляда лева депозит стават десет хиляди. Друг вариант е създаването им от нищото, без никакво обезпечение. Кой точно контролира банките да не правят това? 2008-2009 се видя, че никой и на много места по света централните банки се наложи да спасяват червивите ябълки. В дигиталния свят създаването на нови пари изисква просто набиране на една цифра в компютъра.
Алтернатива на монополните пари има и тя се нарича Биткойн. Количеството при тях е заложено да е ограничено от математиката програмирана в софтуера и контролиращите софтуера не са един или двама. Човек може да се замисли, че реално и в банковия сектор не са един или двама и въпреки това системата все още работи, въпреки че за преобладаващо количество хора е ясно, че е поробваща. За сега компаниите, които получават новите биткойни, срещу това да поддържат софтуера на линия е около 20 https://blockchain.info/pools. Те нямат икономическата изгода да създават тайни договорки, защото цената на биткойните зависи от доверието към софтуера, който изпълняват, а какво остава след изпълнението на софтуера е публично видимо за всички и всеки може да види и проследи историята от транзакциите, за разлика от банките. В момента цената на една единица се вдигна на 4100$. Ако утре се разбере, че злоупотребяват, ако някоя борса бъде хакната или бъде намерен проблем в биткойн софтуера, цената може да падне, но може и да скочи - никой не може да е сигурен. В момента, ако някой си купи биткойни, след една година броя биткойни ще е същия, а стойността им във фиатни пари ще е относителна – спрямо за колко другите търгуващи са готови да ги разменят. Може да е повече, може и по-малко – никой не може да каже със сигурност. Фиатните пари обаче, ако бъдат държани в банка, след една година освен, че покупателната им сила ще е по-малка, ще са дори по-малко като като количество заради таксите на банките.
Не съм твърд привърженик на никой вариант, защото, без значение в какво се складира стойност, ако тази абстракция е единственото нещо в живота, в което се целим, животът ни ще мине в това да придобием цифра в счетоводната книга, част от която ще потъне в естествените ни и в не малка степен в изкуствено създадените ни нужди. Парите не са единствения ресурс, единствената променлива в играта наречена живот и могат да се постигнат по хиляди начини. Времето, което имаме да живеем, е относително ограничено и в края на краищата е по-интересно, да правим нещо по-смислено, докато сме тук.